Политиките в полза на децата са много добри, но какво ще кажете да бъдете и в подкрепа на родителите?
Едно от нещата, които принуждават една богата страна да отвори вратите си за имигрантите, е нуждата да се намерят хора, които да правят работа, която им личното население не желае или не може да направи. И все по-често в развития свят една от специалностите, които хората не желаят или не могат да правят, е тази на родител.
С изключение на Израел, никоя страна в Организацията за икономическо сътрудничество и раз няма раждаемост над коефициента на заменяне — 2,1 раждания на жена. Дори страни като Франция и Унгария, които похарчиха огромни суми, с цел да насърчат хората да имат по-големи фамилии, не съумяха да надвишават тази основна цифра.
Възможно е възходящата траектория на Унгария към момента да не е достигнала своя връх и нейната великодушна стратегия за финансови тласъци, в която фамилии с повече от три деца заплащат дребен или никакъв налог върху приходите, е обърнала дългия спад на страната в плодовитост. Но като се има поради, че Унгария изразходва 5 % от брутния си вътрешен артикул за политики, насърчаващи раждането, бихте се надявали, че е съумяла да доближи по-висока раждаемост от 1,6. Това не е по-добро от Обединеното кралство, чието държавно управление отстрани детски надбавки за семейства, които печелят над £60 000, и отхвърля да заплаща нищо в допълнение за семейства, които имат повече от две деца.
Някои хора упорстват, че демографският спад не е проблем. Има три аргумента, които слушам от самото начало, когато повдигам тази тематика.
Първият е, че има прекалено много хора на тази Земя, както е, и намаляването на общия брой ще бъде положително за планетата. Това пропуща смисъла, че методът, по който живеете и по какъв начин се обезпечава силата ви, е това, което движи вашето влияние върху планетата: най-големите взривове на популацията в света не са най-големите замърсители.
Вторият е, че страните не би трябвало да се занимават с това, което техните жители избират да вършат. Това е правилно до известна степен, само че като се има поради, че всички ние, без значение дали имаме деца или не, имаме интерес някой да се грижи за нас в края на живота ни, раждаемостта в една страна е обществен проблем, а не просто персонална.
Накрая, има мотив, че към този момент знаем какво е решението на казуса с раждаемостта в богатия свят: имиграция от небогати и страни със междинен приход.
Има редица възражения, които мога да повдигна тук, не на последно място, че това е огромен залог върху това, че тези страни ще останат небогати, което не е нито обезпечено, нито желателно. Но най-големият е, че това е значим сигнал, когато ролята на родителството е задоволително непривлекателна, че обществото би трябвало да се обърне към хората, родени в по-бедни страни.
Намаляването на раждаемостта в по-богатите страни се дължи на доста неща, в това число високата цена на жилищата и възходящото значение освен на бакалавърска степен, само че и на някаква спомагателна форма на подготовка за висше обучение за достъп до най-хубавите работни места — в допълнение към неограничени позитиви като репродуктивна независимост. Но също по този начин е значим пазарен сигнал, че раждането на деца не наподобява доста привлекателно предложение за тези, които имат избор.
И по какъв начин би могло да бъде другояче? Много богати страни на процедура са премахнали разликата в заплащането сред половете измежду възрастните, които са избрали да нямат деца, само че не са съумели да го създадат измежду тези, които са избрали да станат родители. Четиридесет и пет години откакто Луиз Браун стана първият човек, дължал съществуването си на оплождането витро, ние не сме доста по-близо до първия човек, роден без риск за живота и здравето на майка си. Няма друга работа в света, за която хората в учтивото общество биха споделили: „ Разбира се, това идва с тежък удар върху облагите ви в кариерата, към момента има риск да умрете, вършейки я, само че не се тормозете, ние можем постоянно намирайте някой от по-бедна страна, който да запълни празнината.
Почти всички политики в интерес на децата в богатия свят са в действителност единствено за поощряване на хората да имат деца преди всичко, само че доста малко са в действителност в интерес на родителите. Унгария може да похарчи колосална сума за това, да, само че прави доста малко, с цел да усъвършенства нито опита от пренаталните грижи, нито вероятностите за кариера на дамите след раждането. Всъщност, тъкмо противоположното: унгарският модел е категорично за стимулиране на дамите да останат у дома и да поемат по-голямата част от тежестта на грижите. Това може да е част от повода, заради която страната е повишила доста раждаемостта си, само че не е трансформирала намаляващото си население, тъй като огромен брой хора към момента отпътуват за по-добър живот (и повече обществени свободи) другаде.
В последна сметка способността на една страна да притегля хората да вършат каквото и да било е коментар за това какъв брой привлекателна я намират хората. Държавите, които възнамеряват политики в поддръжка на раждането, би било по-добре да помислят по какъв начин би могла да наподобява политиката в интерес на родителите – дали това е по-добър стандарт на предродилна грижа, по-добри обществени благоприятни условия за новите родители или по-евтини грижи за деца.
